Нека

Нека слънцето не изгрява,
нека мрака седне на небосклона,
нека прегръдката на нощта не пусне Земята,
нека пада по една звезда винаги,
когато си мисля за теб,
за да може да разбере Луната,
като мен какво е самотата!

Eсен

Есенните дъждове пак почнаха,

плаче природата, плача и аз

тя по отминалото лято, аз по теб.

Лятото ще се върне и слънцето пак ще изгрее,

а дали ти ще се върнеш...

Листата тихичко си капят,

както моите надежди да те видя,

студените ветрове ги отнасят

до далечни страни...