четвъртък, 16 август 2012 г.

Станишев - мокрият сън на либертарианците


Тези дни републиканският кандидат-президент Мит Ромни обяви, че негов кандидат за вице ще бъде Пол Райън. Този любимец на Чаената партия и либертарианците e известен с два свои плана – „Пътна карта за Американското бъдеще“ от 2010 г. и проектобюджетът, който той предложи в Конгреса.
И двата плана предвиждат данъците върху доходите на най-богатите американци да бъдат понижени до 25% от сегашните 35%.  Райън гордо споделя за себе си: "Израснах, четейки Айн Ранд и това ме научи кой съм аз и каква е моята ценностна система, и в какво вярвам. Айн Ранд ме вдъхновява толкова много, че изисквам от всички мои служители и стажанти да я четат".
 Този млад и амбициозен рандиец е израснал, четейки как богатите са добри и готини хора, а бедните някакви паразити искащи да им отмъкнат милионите изкарани с къртовски труд.
Именно този Пол Райън иска да направи дясна революция - орязване на социалните разходи и намаляване на данъците на богатите. Забележете обаче - дали от страх от избирателите или пък просто от невъзможност да си представи по-ниски данъци за елита, той иска да им намали данъците до "умопомрачителните" 25%.
Един от големите американски юристи Оливър Холмс  началото на 20 век е казал: "Данъците са начинът да имаме цивилизовано общество", но това виждане не се споделя от либертарианците. Според тях е най-добре да няма никакви данъци.  За какво ти е  дори и пенсия, и всеки като благородният Кр. Станчев се откаже да паратизира над системата на социално подпомагане, ще работи докато умре на работното си място, в един слънчев ден на осемдесет годишна възраст.
 Сигурен съм, че ако на времето някой беше казал на Райън какво направи "социалиста" Станишев - 10% плосък данък, този младеж щеше да хвърли "Атлас изправи рамене" в някой килер и настолно четиво в Конгреса на републиканците щеше да е "Защото сме (бяхме) социалисти".
А като види историята с извънземните щеше да има още един повод да резне разходите на НАСА, наука и образование, бошлаф, който има пари да учи, който не да продава Мак Бургер и Капучино. Станишев осъществи мокрите сънища на либертарианците, свали тази "кражба" на труд от изстрадалите богаташи до символични нива. Дори неоконсерваторите на Буш в лабораторният експеримент след военен Ирак въведоха по-висок данък върху приходите - 18 процента.
В този ред на мисли, се чудя четейки какви книги  е израснал Станишев. Едва ли са били Маркс и Енгелс.
Явно докато другите студенти са зубрили научен комунизъм и история на КПСС, младият историк тайно под юрганите в студените общежития на Московския държавен университет е попивал Фрийдман и Мизес...
    

петък, 15 юни 2012 г.

Защо участвах в "окупирането" на Орлов мост?




Лято, море и европейското по футбол, а медиите съобщават, че някакви си "еколози" там създавали безредици и блокирали движението на Орлов мост. Еколози, еколози колко да са еколози, аз бях там и видях- това са обикновени граждани, излезли да защитят последното, което политическата класа още не е харизала на мутро-капитала.
 Когато протестирахме срещу добива на шистов газ чрез фракинг, бяхме "рубладжии", платени от Газпром, сега станахме "зелен октопод", спъващ икономическото развитие на страната, саботирайки туризма и т.н. Всеки опит на зараждащото се гражданско общество да се бори за правата се профанизира и маргинализира от медии и политици. "Шестимата протестиращи" блокираха Орлов мост, колко медии отразиха събитието? Почти никоя, освен онлайн. Видях репортажа по правителстваната ТВ7, с продължителност от цели 18 сек,  репортаж, в който ни съобщиха любезно за  задържаните десетина закононарушители. Общо взето, медийната аритметика що се отнася до гражданските прояви, неудобни за нечии, толерирани от управляващите, икономически лобита, има следната формула: При около 1000 протестиращи те съобщават за че са били около 300, половината от които наркомани и видимо в нетрезво състояние, а другата половина просто пълни дегенарати ,  дошли да си избият комплексите на икономическата си неспособност, заявявайки същевременно желанието за паразитно съществуване на гърба на икономическите двигатели на България- честните данъкоплатци, стоящи зад позорния ЗГ. Недостойна работа общо взето.
Веднъж ме попитаха, защо си губя времето да ходя по протести, това нямало да промени нищо. Аз на шега отговорих: "аз съм млад, безработен и нямам пари за море, гнева се срещу системата". Къде на шега, къде не, аз искам да живея в България на свободните хора, не на "добре облечените бизнесмени", където властва максимата "силата на правото, а не правото на силата". И когато политическата класа е злобна и апатична, тотално неспособна да роди промяна, остава само уличната демокрация, почти по думите на Тато: "сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матрЯл за митингова демокрация".
Защо съм против тези лобистки законови промени, защото не искам планините ни да заприличат на Слънчев бряг. Пътят към ада бил постлан с добри намерения, защитниците на промените ни обещават, че построим ли ски писти над горите,  парите ще потекат и ще има за всеки, както се казва. Ама дъждът от пари ще потекат към "избраниците", а тези добри инвеститори често са регистрирани в офшорни зони. А "консерваторите-антикомунисти" противници на протестите на "зеленият октопод" могат съзнателно или не да защитават прането на пари от страна на бившите ДС-ари или разни мафиоти продали някое друго кило кокаин и решили да инвестират милионите, чрез фирмите си в Доминиканската република  или в друг екзотичен остров в родния туризъм. Все пак трябва да сме патриоти, макар и международни трафиканти. Някои хора бързо забравиха какви данни излязоха наяве чрез Уикилийкс, според Американското посолство, фигурите зад банката на президента на Федерация по ски, се занимават с пране на пари и други не особено легални неща. Нито правителството направи нещо, нито прокуратурата и кому се пада честта освен на "улицата".
Така че няма място за скътаваме, на когото му пука за бъдещеото на страната ни, да идва заедно да "окупираме", преди да е станало твърде късно...

сряда, 21 март 2012 г.

"Икономическа или идейна е кризата в ЕС?"*

            Глобалната финансово-икономическа криза от 2008г. почнала от САЩ удари тежко ЕС и еврозоната, но само привидно е икономическа, всъщност в основата си е идейна. Тя се корени във вярата , че пазарите са безкрайно ефективни, а правителствата лоши. До есента на 2008 г. светът живееше в една идилия на "безкрайния растеж", основан на неолибералните идеи за дерегулиран финансов пазар и ограничаване до санитарният минимум на държавните интервенции в стопанството. Тази красива приказка приключи в един хубав септемврийски ден с фалита на Лемън Брадърс и пушекът от този крах обхвана цялата глобална икономика.
          Кризата стана идеален параван на управляващите да приемат рестриктивни мерки, които по същество прехвърлят тежестта върху раменете на най-уязвимите прослойки в обществото. Правителствата като гладиаторите се бият до смърт за любовта на инвеститорите, а рейтинговите агенции се изживяват в ролята на римски императори. Най-лошото е, че тази икономическа криза "изяжда" идеята на демокрацията.
           ЕС стана свидетел на няколко "пазарни държавни преврата" - в Гърция и Италия - не избирателите, а пазарите свалиха законно избрани правителства и на тяхно място бяха поставени технократи от финансовите среди. След тези прецеденти вече политиците спират да обслужват интереса на обществото, а се ръководят от волята на "невидимата ръка" на пазара, а често двата интереса са в пряк конфликт.
           Не напразно в Испания се зароди движението "Възмутените", а във Франция Франсоа Оланд заяви "Моят истински противник няма име, няма лице и партия и никога няма да бъде кандидат. Той няма да бъде избран, но въпреки това управлява. Това е финансовият свят". Това парадоксално положение разклаща неоспоримата досега парадигма, че капитализъм е равен на демокрация и обратното. А правителствата се борят срещу кризата с логиката, която доведе и до нейната поява.
           Вече се почна да се говори за "демонтиране" на социалната държава от хора- крайни пазарни фундаменталисти, с аргумент че тя е непоносимо бреме върху съвременната икономика. Както в социалната държава основен фундамент е солидарността, така солидарността е и в основата на ЕС. В сегашната ситуация ЕК и другите институции на ЕС не трябва да позволяват съюза да изпадне в състоянието, което е била Европа между двете световни войни - висока безработица и стагнация, за да се угоди на финансовите пазари и рейтингови агенции.




            А за да се спасим от капана на днешната рецесията, правителствата трябва да инвестират в утрешният ни растеж - най-вече като инвестират в образованието и иновациите, иначе буквално ще изядем бъдещето си.


* Есето, с което бях одобрен в конкурсът за подбор на студенти, които ще са автори във вестника, който ЕП ще бъде издаде послучай 9 май- Денят на Европа.