House of Apdula: юли 2016

петък, 22 юли 2016 г.

Турция- седмица след метежа. Кратък преглед на икономическата ситуация

През нощта на 15 юли срещу 16 военните опитаха неуспешно да свалят правителството на Партията на справедливостта и развитието (АКР).

От понеделник насам над 50 хиляди души бяха освободени от администрацията, хиляди са арестуваните за съпричастност към преврата. Невиждана до момента метла върлува из държавата, всеки иканомислен става гюленист, ерго предател.

Още е рано за по-обобщени политически изводи, затова ще погледна накратко какво става с икономиката от преврата насам.

Как се разви основния индекс BIST 100 на истанбулската фондова борса[1]:

Спадът от 14.07 до 10 ч. на 22.07 е малко над 12.1% за една седмица!

За какво е индикатор това:

Отлив на чужди капитали, защото близо 2/3 от притежаваните безналични ценни книжа(акции, облигации и др.), които се търгуват на борсата, се държат от чужди резиденти. Понататъшен срив може да доведе до по-голям отлив на капитали от Турция, която е силно зависима от тях.

Нека да видим как стоят нещата при валутните курсове[2]:

Турската лира спадна спрямо долара за този период с малко над 5%, а спрямо еврото с 4.2%. Тук критични точки са 3.10 за долара и 3.40 за еврото. Прекрачването и задържането над тази граница може да има трайни последствия за финансовия сектор в страната.

За кратък период лирата се обезцени сериозно, което може да повлияе негативно на икономиката поради голямата задлъжнялост към външни кредитори - основно по линия на банките.

И на този фон рейтинговата агенция S&P свали инвестиционния рейтинг на страната от ВВ+ на ВВ.

Всички това плюс извънредното положение, което ще повлияе негативно на и без това слабия туристически сезон, ще се отразят стресиращо на икономиката на южната ни съседка.

След време ще видим как всичко това се е отразило на БВП и безработицата. Това се оказва вече единственото препятствие пред стабилността на правителството след обезглавяването на опозицията вътре в публичния сектор.

[1] Данните за 22.07 са към 10ч http://www.bloomberght.com

[2] Данните за 22.07 са към 10ч. http://www.bloomberght.com

понеделник, 18 юли 2016 г.

Фото галерия от "спасяването на демокрацията"/ How was "saved democracy"

Разнясят отрязаната глава на предалсе войник.

Споделям малко кадри от "спасяването" на демокрацията от превратаджиите в Турция, провел се в нощта на 15 срещу 16 юли.

Множеството откликнало на призивите от джамиите да излезнат и да защитят правителстовото.

Саморазправа с войниците блокирали мостта над Босфора.

Човек правещ поздрава на Сивите вълци над убитото тяло на войник

арестуваните войници

Изводите оставям на вас.

сряда, 13 юли 2016 г.

„50 нюанса неравенство“

Тези дни в медиите[1] се появи анализ на Industry Watch за „Финансовото богатство“ на домакинствата, според който „Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.“[2]

Това провокира да размишлявам над темата за бедността, богатството и неравенството. Преди време бях писал по темата за бедността[3] и че бедните хора у нас се увеличават като абсолютeн брой и като относителен дял, според НСИ.

Анализът на Industry Watch е интересен и може да се изведат изводи за финансовите предпочитания на домакинствата и тенденциите през годините, но имам няколко забележки:

1. По-коректно би било да говорим за финансови активи на домакинствата, защото всеки имал досег със счетоводството, знае че срещу активите стоят пасиви. И тъй като не знаем точния размер на пасивите на домакинствата(не само кредити), в анализа е посочено само структурата на банковите кредити. Така че не може да знаем колко от тези 65 млрд лв са „Собствения капитал“, че да е богатство.

2. И по-важното, авторите на изследването не са изследвали неравномерното разпределение на тези активи и какви дълбоки разриви има в тях.

Основните активи, които са разгледани: депозити, пари в брой, пенсионни фондове и други(акции, взаимни фондове, животозастрахователни фондове и друго).

I. Депозити

Когато преди 3 години беше въведен „данък лихва“ бях разгледал структурата на депозитите[1]. Имаше драматично неравенство – близо 75% от всички депозитни сметки бяха до 1000 лв.

Нека да видим какво е положението 3 години по-късно[2]:

1) Депозитите на Домакинства и НТООД са общо 10 582 124 броя, от които 6 352 712 броя са тези сметки с до 1000 лв, или иначе казано 60%.

2) И в тази най-масова група депозити има едва 858 206 хил.лв от всичките натрупани 42 819 535 хил. лв в банките на домакинствата, което е около 2%.

3) Средната сума по една сметка е 4.04 хил. лв

4) Тук трябва да се отбележи и ефекта „КТБ“ – след фалита на банката много притежатели на депозити над гарантирания размер „раздробиха“ спестяванията си, за да се сместят до 196 хил лв, това се вижда най-вече в намалението на депозитите над 1 млн лв.

I. Пенсионни фондове

Според Комисията за финансов надзор (КФН), към 31.03.2016 г., осигурените в Универсални пенсионни фондове (УПФ) са 3 521 851 души, а по Доброволни пенсионни фондове (ДПФ) са 598 786 души.[1]

Средния размер на натрупаните средства на едно осигурено лице в УПФ са 2 223.66 лв, а в ДПФ са 1 390.69 лв.

За да е по-прегледно това, ще посоча, че аз с моите 5 години осигурителен стаж, от които половината на минимална работна заплата, а другата половина приблизително на средната работна заплата, по партидата си имам натрупани 2 121.28 лв. Почти колкото има и моята майка, която се е осигурявала непрекъснато от въвеждането на допълнителното-задължително пенсионно осигуряване.

II. Капиталов пазар

Тук вече не можах да намеря статистика, която да посочва колко хора имат сметки в регистър Б на Централния депозитар (тези със сметки в Инвестиционни посредници и търгуват активно) и управляваните от тях портфейли. По мои наблюдения над българския капиталов пазар и липсата на интерес на гражданите към него, съмнявам се положението да е по-различно.

Богатството на обществото расте с по-бързи темпове от БВП както посочват от Industry Watch, но неравенството прозира отвсякъде. Написах това, защото в нито една статия посветена на това изследване не видях тези данни и за това сам ги потърсих и представих.

А дали това „не изяжда“ позитивните ефекти от растежа подкопавайки социалните основи на обществото, не мога да се наема да посоча в този анализ.