Пиша тази статия като продължение
на предходната за президентските избори от есента на 2016 г.[1]
Методология:
- Размерът на финансирането на партиите и коалици е взет от техните финансови отчети подадени до Сметната палата[2];
- Резултатът на изборите е на база обявените резултати от ЦИК[3];
- Анализът е направен за партиите и коалициите преминали границата от един процент;
- Взети са за база само официални данни, тук не са включени феномени като „купуването на гласове“ и скрито нерегламентирано финансиране на изборни мероприятия.[4]
- Формулата на ефективността, т.е. на средната цена на глас е проста= финансирането за кампанията/брой получени действителни гласове.
Заключения:
- Използваният подход има доста слабости и не взима предвид, че партиите имат твърд електорат, който не се влияе от такива фактори като цена на кампанията;
- Най-скъпа излиза кампанията на ДПС, което може да се обясни с появата на ДОСТ;
- Двете партии от „автентичните десни“ са хвърлили сериозни ресурси в кампанията: РБ- 1.3млн лв, Нова република 700 хил лв, с което се нареждат на челни места при средна цена на един глас.
[1]
http://turhanapdula.blogspot.bg/2017/01/blog-post.html
[2] http://erik.bulnao.government.bg/RegDonors/RegParticipants/ParticipantsInCik.aspx
[3] http://results.cik.bg/pi2017/rezultati/index.html
[4] Въпреки наличието на данни за такова финансиране
за една политическа сила от друга държава, то не е взето предвид, защото не
може да сме сигурни за размерът на подпомагането.
