House of Apdula

понеделник, 29 май 2017 г.

Парламентарните избори през призмата на финановите отчети

Пиша тази статия като продължение на предходната за президентските избори от есента на 2016 г.[1]

Методология:

Размерът на финансирането на партиите и коалици е взет от техните финансови отчети подадени до Сметната палата[2];
Резултатът на изборите е на база обявените резултати от ЦИК[3];
Анализът е направен за партиите и коалициите преминали границата от един процент;
Взети са за база само официални данни, тук не са включени феномени като „купуването на гласове“ и скрито нерегламентирано финансиране на изборни мероприятия.[4]
Формулата на ефективността, т.е. на средната цена на глас е проста= финансирането за кампанията/брой получени действителни гласове.

Заключения:

Използваният подход има доста слабости и не взима предвид, че партиите имат твърд електорат, който не се влияе от такива фактори като цена на кампанията;
Най-скъпа излиза кампанията на ДПС, което може да се обясни с появата на ДОСТ;
Двете партии от „автентичните десни“ са хвърлили сериозни ресурси в кампанията: РБ- 1.3млн лв, Нова република 700 хил лв, с което се нареждат на челни места при средна цена на един глас.

[1] http://turhanapdula.blogspot.bg/2017/01/blog-post.html

[2] http://erik.bulnao.government.bg/RegDonors/RegParticipants/ParticipantsInCik.aspx

[3] http://results.cik.bg/pi2017/rezultati/index.html

[4] Въпреки наличието на данни за такова финансиране за една политическа сила от друга държава, то не е взето предвид, защото не може да сме сигурни за размерът на подпомагането.

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Добрият пример

Искам накратко да ви разкажа за един добър пример в политиката.

Главен герой е Фатих Мехмет Мачоглу, кмет на община Оваджък, област Тунджели в Източна Турция. Кметът е известен с това, че е единствения кмет-комунист и първият с изборна победа в историята на Компартията в Турция.

Община Оваджък е с население 3,3 хил. души.

След заемането на поста Мачоглу се отказва от ведомствения си автомобил. След което следват и нови добри практики в публичния сектор.

А именно - принципите на отчетност и публичност при разходването на бюджетните средства. Всяка година кметът отпечатва финансовия отчет на общината и го закача на видно място в сградата на кметството, както и на огромен афиш пред общината. Така данъкоплатците могат да видя как се разходват средствата на общината. През последните две години общината е на „печалба“, т.е. приходите надвишават разходите ѝ.

Последната инициатива на кмета е да изгради 2 библиотеки с над 10 хиляди книги в сградата на общинската администрация. Този ход цели да повиши грамотността в малката община Оваджък.

Библиотеката е отворена 24 часа на ден.

Кметът разказва, че след като хора от всички краища на Турция чули за инициативата за откриване на библиотека, не спират да изпращат книги.

На въпрос за предстоящия референдум за президентска република, кметът заявява, че той и населението на общината ще гласуват против. Мачоглу добавя, че делът на хората, гласували против ще бъде най-висок в цяла Турция.

Източници:

1. http://www.cnnturk.com/turkiye/komunist-baskandan-10-bin-kitaplik-kutuphane?utm_content=buffer55dfe&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer&page=6

2. http://www.cnnturk.com/turkiye/tuncelinin-ovacik-ilcesinin-komunist-baskani-2016da-da-belediyeyi-kara-gecirdi?page=5

четвъртък, 5 януари 2017 г.

За ефикасността на кандидат-президентите

На база публикуваните отчети за изборната кампания за президент [1] и гласовете получени на първи тур[2] реших да сметна средната сума дадена от първите шест кандидата и любимецът на народа Пищова за един глас.

Защо се спрях на този метод за средна цена на глас?

- Защото така може да сметнем колко е ефикасността[3] на кампанията на кандидатите (съпоставяме постигнатите резултати с вложените ресурс).
Използвал съм гласовете от първи тур за Радев и Цачева, за да няма голямо отклонение, но разходите към включват и такива правени и между двата тура.

Кандидат	Стойност на кампанията	Получени гласове на първи тур
Р.Радев	878 742 лв	973 754
Ц. Цачева	1 714 786 лв	840 635
Кр. Каракачанов	470 233 лв	573 016
В. Марешки	257 843 лв	427 660
Пл. Орешарски	123 009 лв	253 726
Тр. Трайков	871 353 лв	224 734
Д.Маринов	39 736 лв	14 974

Може да заключим, че Пл. Орешарски е бил най-ефективен, а Тр. Трайков е на другия полюс.

Друг извод, който може направим, че бюджетът с който разполагат кандидатите, не е най-важният фактор в изборната кампания. Кандидатите, управлявали рационално финансите си, са успели да максимизират резултата си, като се има предвид по- ограниченият им бюджет спрямо предварително сочените фаворити – Радев и Цачева.

[1] http://erik.bulnao.government.bg/RegDonors/RegParticipants/ParticipantsInCik.aspx

[2] https://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html

[3]https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

понеделник, 24 октомври 2016 г.

Пищова – либертарианският избор

В навечерието на поредните „съдбоносни“ избори сме. Лагерите са очертани, в дясно- Цачева и Трайков, в ляво- Радев, Калфин, Дончева. А КОЙ е либертарианския кандидат? След като няма либертарианска партия, то нямаме формално такъв, за това либертарианците са раздвоени между негласуването, т.е. нелигитимиране на системата и Трайков, който е критикуван, че малко говори за защита на частната собственост и т.н.

За какво същност се бори либертарианството- за изчезване на държавата в дългосрочен план, в кратносрочен да се смали и да се сложи в ъгъла и да не пречи на икономиката. Тук се появява изразителя на тази воля Димитър Маринов по-известен като Митьо Пищова. Пищова е истински либертарианец, при това „народен“ защото не говори като утопистите за това как ще се построи анархо-капитализма и други въпросителни за средния избирател. И не само:

· Критикува ЕС. Нека да сме честни, кой либертарианец не е критикувал съюза, че се превръща в Европейски социалистически съюз? Вместо движение на хора, стоки и капитали, ерго повече свободен пазар Брюксел изнася регулации. Точно срещу това е Пищова!
· Критикува СЕТА и ТTИП, защо? Пищова не е срещу свободната търговия, а срещу нормативно постигнатите конкурентни предимства! Може ли да има конкуренция след като в САЩ и Канада имат по-високи субсидии за техните производители, това е нечестно предимство, срещу което е Митьо.
· Дава реални, изпълними и щадящи данъкоплатеца обещания- фонтанът срещу Президентството да стане Жакузи. Обещава да направи новогодишното си послание към нацията запомнящо се такова!
· Успява да запали въображението на хората, да си представят живота след смъртта на държавата и установяването на анархо-капитализма и благата, които ще ни дава тя на нас- кифтета, кибапчета и лимонадка на корем и ман’кенки до 50 кила в жакузита за всеки използващ плодовете на неговия неограбен от държавата труд или капитал.
Раздава кифтета, кебапчета, лимонаТка и биричка на нашите баби, дядовци и внуци не, с ограбените от държавата пари и върнати чрез партийни субсидии, а от неговите лични, на бизнесмен и предприемач пари. Ако това не е корпоративна социална отговорност, здраве му кажи!

· Ако всичко това горе не ви е убедило, че Пищова ще сложи пирон в ковчега на сатрапското формирование наречено държава, представете си че той е държавен глава- това ще маргинализира тотално институцията и ще мултиплицира желанието за „закриване“ на държавата.

Гласувайте с 22, преди да се наложи да питате Who is Mityo Pishtova?

петък, 22 юли 2016 г.

Турция- седмица след метежа. Кратък преглед на икономическата ситуация

През нощта на 15 юли срещу 16 военните опитаха неуспешно да свалят правителството на Партията на справедливостта и развитието (АКР).

От понеделник насам над 50 хиляди души бяха освободени от администрацията, хиляди са арестуваните за съпричастност към преврата. Невиждана до момента метла върлува из държавата, всеки иканомислен става гюленист, ерго предател.

Още е рано за по-обобщени политически изводи, затова ще погледна накратко какво става с икономиката от преврата насам.

Как се разви основния индекс BIST 100 на истанбулската фондова борса[1]:

Спадът от 14.07 до 10 ч. на 22.07 е малко над 12.1% за една седмица!

За какво е индикатор това:

Отлив на чужди капитали, защото близо 2/3 от притежаваните безналични ценни книжа(акции, облигации и др.), които се търгуват на борсата, се държат от чужди резиденти. Понататъшен срив може да доведе до по-голям отлив на капитали от Турция, която е силно зависима от тях.

Нека да видим как стоят нещата при валутните курсове[2]:

Турската лира спадна спрямо долара за този период с малко над 5%, а спрямо еврото с 4.2%. Тук критични точки са 3.10 за долара и 3.40 за еврото. Прекрачването и задържането над тази граница може да има трайни последствия за финансовия сектор в страната.

За кратък период лирата се обезцени сериозно, което може да повлияе негативно на икономиката поради голямата задлъжнялост към външни кредитори - основно по линия на банките.

И на този фон рейтинговата агенция S&P свали инвестиционния рейтинг на страната от ВВ+ на ВВ.

Всички това плюс извънредното положение, което ще повлияе негативно на и без това слабия туристически сезон, ще се отразят стресиращо на икономиката на южната ни съседка.

След време ще видим как всичко това се е отразило на БВП и безработицата. Това се оказва вече единственото препятствие пред стабилността на правителството след обезглавяването на опозицията вътре в публичния сектор.

[1] Данните за 22.07 са към 10ч http://www.bloomberght.com

[2] Данните за 22.07 са към 10ч. http://www.bloomberght.com

понеделник, 18 юли 2016 г.

Фото галерия от "спасяването на демокрацията"/ How was "saved democracy"

Разнясят отрязаната глава на предалсе войник.

Споделям малко кадри от "спасяването" на демокрацията от превратаджиите в Турция, провел се в нощта на 15 срещу 16 юли.

Множеството откликнало на призивите от джамиите да излезнат и да защитят правителстовото.

Саморазправа с войниците блокирали мостта над Босфора.

Човек правещ поздрава на Сивите вълци над убитото тяло на войник

арестуваните войници

Изводите оставям на вас.

сряда, 13 юли 2016 г.

„50 нюанса неравенство“

Тези дни в медиите[1] се появи анализ на Industry Watch за „Финансовото богатство“ на домакинствата, според който „Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.“[2]

Това провокира да размишлявам над темата за бедността, богатството и неравенството. Преди време бях писал по темата за бедността[3] и че бедните хора у нас се увеличават като абсолютeн брой и като относителен дял, според НСИ.

Анализът на Industry Watch е интересен и може да се изведат изводи за финансовите предпочитания на домакинствата и тенденциите през годините, но имам няколко забележки:

1. По-коректно би било да говорим за финансови активи на домакинствата, защото всеки имал досег със счетоводството, знае че срещу активите стоят пасиви. И тъй като не знаем точния размер на пасивите на домакинствата(не само кредити), в анализа е посочено само структурата на банковите кредити. Така че не може да знаем колко от тези 65 млрд лв са „Собствения капитал“, че да е богатство.

2. И по-важното, авторите на изследването не са изследвали неравномерното разпределение на тези активи и какви дълбоки разриви има в тях.

Основните активи, които са разгледани: депозити, пари в брой, пенсионни фондове и други(акции, взаимни фондове, животозастрахователни фондове и друго).

I. Депозити

Когато преди 3 години беше въведен „данък лихва“ бях разгледал структурата на депозитите[1]. Имаше драматично неравенство – близо 75% от всички депозитни сметки бяха до 1000 лв.

Нека да видим какво е положението 3 години по-късно[2]:

1) Депозитите на Домакинства и НТООД са общо 10 582 124 броя, от които 6 352 712 броя са тези сметки с до 1000 лв, или иначе казано 60%.

2) И в тази най-масова група депозити има едва 858 206 хил.лв от всичките натрупани 42 819 535 хил. лв в банките на домакинствата, което е около 2%.

3) Средната сума по една сметка е 4.04 хил. лв

4) Тук трябва да се отбележи и ефекта „КТБ“ – след фалита на банката много притежатели на депозити над гарантирания размер „раздробиха“ спестяванията си, за да се сместят до 196 хил лв, това се вижда най-вече в намалението на депозитите над 1 млн лв.

I. Пенсионни фондове

Според Комисията за финансов надзор (КФН), към 31.03.2016 г., осигурените в Универсални пенсионни фондове (УПФ) са 3 521 851 души, а по Доброволни пенсионни фондове (ДПФ) са 598 786 души.[1]

Средния размер на натрупаните средства на едно осигурено лице в УПФ са 2 223.66 лв, а в ДПФ са 1 390.69 лв.

За да е по-прегледно това, ще посоча, че аз с моите 5 години осигурителен стаж, от които половината на минимална работна заплата, а другата половина приблизително на средната работна заплата, по партидата си имам натрупани 2 121.28 лв. Почти колкото има и моята майка, която се е осигурявала непрекъснато от въвеждането на допълнителното-задължително пенсионно осигуряване.

II. Капиталов пазар

Тук вече не можах да намеря статистика, която да посочва колко хора имат сметки в регистър Б на Централния депозитар (тези със сметки в Инвестиционни посредници и търгуват активно) и управляваните от тях портфейли. По мои наблюдения над българския капиталов пазар и липсата на интерес на гражданите към него, съмнявам се положението да е по-различно.

Богатството на обществото расте с по-бързи темпове от БВП както посочват от Industry Watch, но неравенството прозира отвсякъде. Написах това, защото в нито една статия посветена на това изследване не видях тези данни и за това сам ги потърсих и представих.

А дали това „не изяжда“ позитивните ефекти от растежа подкопавайки социалните основи на обществото, не мога да се наема да посоча в този анализ.