"Икономическа или идейна е кризата в ЕС?"*

            Глобалната финансово-икономическа криза от 2008г. почнала от САЩ удари тежко ЕС и еврозоната, но само привидно е икономическа, всъщност в основата си е идейна. Тя се корени във вярата , че пазарите са безкрайно ефективни, а правителствата лоши. До есента на 2008 г. светът живееше в една идилия на "безкрайния растеж", основан на неолибералните идеи за дерегулиран финансов пазар и ограничаване до санитарният минимум на държавните интервенции в стопанството. Тази красива приказка приключи в един хубав септемврийски ден с фалита на Лемън Брадърс и пушекът от този крах обхвана цялата глобална икономика.
          Кризата стана идеален параван на управляващите да приемат рестриктивни мерки, които по същество прехвърлят тежестта върху раменете на най-уязвимите прослойки в обществото. Правителствата като гладиаторите се бият до смърт за любовта на инвеститорите, а рейтинговите агенции се изживяват в ролята на римски императори. Най-лошото е, че тази икономическа криза "изяжда" идеята на демокрацията.
           ЕС стана свидетел на няколко "пазарни държавни преврата" - в Гърция и Италия - не избирателите, а пазарите свалиха законно избрани правителства и на тяхно място бяха поставени технократи от финансовите среди. След тези прецеденти вече политиците спират да обслужват интереса на обществото, а се ръководят от волята на "невидимата ръка" на пазара, а често двата интереса са в пряк конфликт.
           Не напразно в Испания се зароди движението "Възмутените", а във Франция Франсоа Оланд заяви "Моят истински противник няма име, няма лице и партия и никога няма да бъде кандидат. Той няма да бъде избран, но въпреки това управлява. Това е финансовият свят". Това парадоксално положение разклаща неоспоримата досега парадигма, че капитализъм е равен на демокрация и обратното. А правителствата се борят срещу кризата с логиката, която доведе и до нейната поява.
           Вече се почна да се говори за "демонтиране" на социалната държава от хора- крайни пазарни фундаменталисти, с аргумент че тя е непоносимо бреме върху съвременната икономика. Както в социалната държава основен фундамент е солидарността, така солидарността е и в основата на ЕС. В сегашната ситуация ЕК и другите институции на ЕС не трябва да позволяват съюза да изпадне в състоянието, което е била Европа между двете световни войни - висока безработица и стагнация, за да се угоди на финансовите пазари и рейтингови агенции.




            А за да се спасим от капана на днешната рецесията, правителствата трябва да инвестират в утрешният ни растеж - най-вече като инвестират в образованието и иновациите, иначе буквално ще изядем бъдещето си.


* Есето, с което бях одобрен в конкурсът за подбор на студенти, които ще са автори във вестника, който ЕП ще бъде издаде послучай 9 май- Денят на Европа.