Пищова – либертарианският избор

В навечерието на поредните „съдбоносни“ избори сме. Лагерите са очертани, в дясно- Цачева и Трайков, в ляво- Радев, Калфин, Дончева. А КОЙ е либертарианския кандидат? След като няма либертарианска партия, то нямаме формално такъв, за това либертарианците са раздвоени между негласуването, т.е. нелигитимиране на системата и Трайков, който е критикуван, че малко говори за защита на частната собственост и т.н.

За какво същност се бори либертарианството- за изчезване на държавата в дългосрочен план, в кратносрочен да се смали и да се сложи в ъгъла и да не пречи на икономиката. Тук  се появява изразителя на тази воля Димитър Маринов по-известен като Митьо Пищова. Пищова е истински либертарианец, при това „народен“ защото не говори като утопистите за това как ще се построи анархо-капитализма и други въпросителни за средния избирател. И не само:

• ·         Критикува ЕС. Нека да сме честни, кой либертарианец не е критикувал съюза, че се превръща в Европейски социалистически съюз? Вместо движение на хора, стоки и капитали, ерго повече свободен пазар Брюксел изнася регулации. Точно срещу това е Пищова!
• ·         Критикува СЕТА и ТTИП, защо? Пищова не е срещу свободната търговия, а срещу нормативно постигнатите конкурентни предимства! Може ли да има конкуренция след като в САЩ и Канада имат по-високи субсидии за техните производители, това е нечестно предимство, срещу което е Митьо.
• ·         Дава реални, изпълними и щадящи данъкоплатеца обещания- фонтанът срещу Президентството да стане Жакузи. Обещава да направи новогодишното си послание към нацията запомнящо се такова!
• ·         Успява да запали въображението на хората, да си представят живота след смъртта на държавата и установяването на анархо-капитализма и благата, които ще ни дава тя на нас- кифтета, кибапчета и лимонадка на корем и ман’кенки до 50 кила в жакузита за всеки използващ плодовете на неговия неограбен от държавата труд или капитал.
• Раздава кифтета, кебапчета, лимонаТка и биричка на нашите баби, дядовци и внуци не, с ограбените от държавата пари и върнати чрез партийни субсидии, а от неговите лични, на бизнесмен и предприемач пари. Ако това не е корпоративна социална отговорност, здраве му кажи!

·         Ако всичко това горе не ви е убедило, че Пищова ще сложи пирон в ковчега на сатрапското формирование наречено държава, представете си че той е държавен глава- това ще маргинализира тотално институцията и ще мултиплицира желанието за „закриване“ на държавата.

      Гласувайте с 22, преди да се наложи да питате Who is Mityo Pishtova?

Турция- седмица след метежа. Кратък преглед на икономическата ситуация

През нощта на 15 юли срещу 16 военните опитаха неуспешно  да свалят правителството на Партията на справедливостта и развитието (АКР).

От понеделник насам над 50 хиляди души бяха освободени от администрацията, хиляди са арестуваните за съпричастност към преврата. Невиждана до момента метла върлува из държавата, всеки иканомислен става гюленист, ерго предател.

Още е рано за по-обобщени политически изводи, затова ще погледна накратко какво става с икономиката от преврата насам.

Как се разви основния индекс BIST 100 на истанбулската фондова борса[1]:

Спадът от 14.07 до 10 ч. на 22.07 е малко над 12.1% за една седмица!

За какво е индикатор това:

•       Отлив на чужди капитали, защото близо 2/3 от притежаваните безналични ценни книжа(акции, облигации и др.), които се търгуват на борсата, се държат от чужди резиденти. Понататъшен срив може да доведе до по-голям отлив на капитали от Турция, която е силно зависима от тях.

Нека да видим как стоят нещата при валутните курсове[2]:

Турската лира спадна спрямо долара за този период с малко над 5%, а спрямо еврото с 4.2%.  Тук критични точки са 3.10 за долара и 3.40 за еврото. Прекрачването и задържането над тази граница може да има трайни последствия за финансовия сектор в страната.

За кратък период лирата се обезцени сериозно, което може да повлияе негативно на икономиката поради голямата задлъжнялост към външни кредитори - основно по линия на банките.

И на този фон рейтинговата агенция  S&P свали инвестиционния рейтинг на страната от ВВ+ на ВВ.

Всички това плюс извънредното положение, което ще повлияе негативно на и без това слабия туристически сезон, ще се отразят стресиращо на икономиката на южната ни съседка. 

След време ще видим как всичко това се е отразило на БВП и безработицата. Това се оказва вече единственото препятствие пред стабилността на правителството след обезглавяването на опозицията вътре в публичния сектор.

[1] Данните за 22.07 са към 10ч http://www.bloomberght.com

[2] Данните за 22.07 са към 10ч. http://www.bloomberght.com

Фото галерия от "спасяването на демокрацията"/ How was "saved democracy"

Разнясят отрязаната глава на предалсе войник.

Споделям малко кадри от "спасяването" на демокрацията от превратаджиите в Турция, провел се в нощта на 15 срещу 16 юли.

Множеството откликнало на призивите от джамиите да излезнат и да защитят правителстовото.

Саморазправа с войниците блокирали мостта над Босфора.

Човек правещ поздрава на Сивите вълци над убитото тяло на войник

арестуваните войници

Изводите оставям на вас.

„50 нюанса неравенство“

Тези дни в медиите[1] се появи анализ на Industry Watch за „Финансовото богатство“ на домакинствата, според който „Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10  години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г.,  или 75.6%  от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.“[2]

Това провокира да размишлявам над темата за бедността, богатството и неравенството. Преди време бях писал по темата за бедността[3] и че бедните хора у нас се увеличават като абсолютeн брой и като относителен дял, според НСИ.

Анализът на Industry Watch е интересен и може да се изведат изводи за финансовите предпочитания на домакинствата и тенденциите през годините, но имам няколко забележки:

1.      По-коректно би било да говорим за финансови активи на домакинствата, защото всеки имал досег със счетоводството, знае че срещу активите стоят пасиви. И тъй като не знаем точния размер на пасивите на домакинствата(не само кредити), в анализа е посочено само структурата на банковите кредити. Така че не може да знаем колко от тези 65 млрд лв са „Собствения капитал“, че да  е богатство.

2.  И по-важното, авторите на изследването не са изследвали неравномерното разпределение на тези активи и какви дълбоки разриви има в тях.

Основните активи, които са разгледани: депозити, пари в брой, пенсионни фондове и други(акции, взаимни фондове, животозастрахователни фондове и друго).

                               I.            Депозити

Когато преди 3 години беше въведен „данък лихва“ бях разгледал структурата на депозитите[1]. Имаше драматично неравенство – близо 75% от всички депозитни сметки бяха до 1000 лв.

Нека да видим какво е положението 3 години по-късно[2]:

1)      Депозитите на Домакинства и НТООД са общо 10 582 124 броя, от които 6 352 712 броя са тези сметки с до 1000 лв, или иначе казано 60%.

2)  И в тази най-масова група депозити има едва 858 206 хил.лв от всичките натрупани 42 819 535 хил. лв в банките на домакинствата, което е около 2%.

3)      Средната сума по една сметка е 4.04 хил. лв

4)  Тук трябва да се отбележи и ефекта „КТБ“ – след фалита на банката много притежатели на депозити над гарантирания размер  „раздробиха“ спестяванията си, за да се сместят до 196 хил лв, това се вижда най-вече в намалението на депозитите над 1 млн лв.

                               I.            Пенсионни фондове

Според Комисията за финансов надзор (КФН), към 31.03.2016 г., осигурените в Универсални пенсионни фондове (УПФ) са 3 521 851 души, а по Доброволни пенсионни фондове (ДПФ) са 598 786 души.[1]

Средния размер на натрупаните средства на едно осигурено лице в УПФ са 2 223.66 лв, а в ДПФ са 1 390.69 лв.

За да е по-прегледно това, ще посоча, че аз с моите 5 години осигурителен стаж, от които половината на минимална работна заплата, а другата половина приблизително на средната работна заплата, по партидата си имам натрупани 2 121.28 лв. Почти колкото има и моята майка, която се е осигурявала непрекъснато от въвеждането на допълнителното-задължително пенсионно осигуряване.

                            II.            Капиталов пазар

Тук вече не можах да намеря статистика, която да посочва колко хора имат сметки в регистър Б на Централния депозитар (тези със сметки в Инвестиционни посредници и търгуват активно) и управляваните от тях портфейли.  По мои наблюдения над българския капиталов пазар и липсата на интерес на гражданите към него, съмнявам се положението да е по-различно. 

Богатството на обществото расте с по-бързи темпове от БВП както посочват от Industry Watch, но неравенството прозира отвсякъде. Написах това, защото в нито една статия посветена на това изследване не видях тези данни и за това сам ги потърсих и представих.

А дали това „не изяжда“ позитивните ефекти от растежа подкопавайки социалните основи на обществото, не мога да се наема да посоча в този анализ.

---

[1] http://www.capital.bg/biznes/finansi/2016/07/11/2793598_bogatstvoto_na_domakinstvata_narastva_dvoino_po-burzo/

[2] http://www.iwatchbulgaria.com/wp-content/uploads/2016/07/10-years-Financial-wealth-and-housing-market-Special-Industry-Watch-report1.pdf, стр.4

[3] http://turhanapdula.blogspot.bg/2016/05/blog-post_31.html

[4] http://www.progforbg.eu/danak-lihva/

[5]http://bnb.bg/Statistics/StMonetaryInterestRate/StMonetaryStatistics/StDepositsAndCredits/StDCQuarterlyData/index.htm, данните са към 31.03.2016 г.

[6] http://www.fsc.bg/bg/pazari/osiguritelen-pazar/statistika/statistika-i-analizi/2016/

Размисли върху „Денят за акции“

Тази година на 08 юни на БФБ се проведе „Ден за акции“[1]. Ден, в който  местни физически лица могат да продават и купуват, без да им се удържат такси и комисионни. В интерес на истината, такси и комисионни бяха удържани, но възстановени след борсовата сесия.

Пиша този текст от позицията на един малък инвеститор на БФБ, който за втора година участва в инициативата.

Както може да се види от горната графика, инициативата беше изключително успешна на фона на останалите дни от седмицата. Като дневен оборот може да не е на първно място, но предходните и следващите дни имаше единични сделки за няколко стотин хиляди лв, които формираха 15-20% от дневния оборот.

Някои изводи, които може да се извлекат от инициативата:

·         Въпреки фундементалните проблеми, които има българския капиталов пазар, свързани с доверието в емитентите, ликвидността може да се повиши, чрез промотирането. Особено в една среда със спадаща доходност от лихвите по депозитите. Това е възможност, от която БФБ трябва да се възползва.

·         Преосмисляне на таксите, които удържат инвестиционните посредници и Централният депозитат. Денят без такси събуди доста „заспали“ инвеститори, както и привлече нови, така че трябва да бъде повдигнат дебата - дали сегашните нива на таксите са адекватни на реалностите на нашата борса. 

---

[1] http://www.bse-sofia.bg/?page=equityday&language=bg

В кривото огледало на благосъстоянието

Поводът да напиша това е интеpвюто на Красен Станчев „Ако хората обедняват, защо харчат повече?“[1]. Интервюирания на база на някои статистически данни достига до извода, че сме по-богати, но популисти ни внушават, че е обратното. Следвайки препоръката на г-н Станчев „Хубавото на статистическите факти е, че всеки е свободен да провери, да намери други факти и да ги тълкува по друг начин“ и в унисон с римската максима „фактите са свещени, интерпретациите - свободни“, след кратък преглед  на сайта на Националния статистически институт, аз успях да намеря други факти, които мисля да разтълкувам по друг начин.

Красен Станчев аргументира тезата си като използва структурата и размера на разходите на домакинствата и измененията през годините, напр. фактът, че  делът на разходите за храна намалява, харчат се два пъти повече за облекло и обувки и т.н..

Смятам, че този метод не е подходящ, защото увеличаващото се потребление може да се дължи не само на увеличените доходи, но и на трупането на дългове и така да се създаде изкривена представа.  Напр. потребителските кредити на домакинствата към 31.12.2007 г. са били в размер на 830 594 лв, а към 31.03.2016 г. са 1 511 142 лв[2]- почти двойно увеличение. Да не говорим за лесния достъп до т.нар. бързи кредити. За това мисля да погледна въпроса за „обедняването и обогатяването“, чрез други статистически данни, а именно - Индикатори за бедност и социално включване общо за страната.[3]

      1)    Линията на бедност за двама възрастни с две деца под 14 години от 3410 лв през 2005 г. се увеличава на 8159 лв през 2013 г.,  т.е хората харчат два пъти повече спрямо 2005 г. за поддържат един и същи стандарт. За периода януари 2006 - април 2016 г. инфлацията е 38.7% [4]

  

      2)      Относителен дял на бедните по възрастови групи:

В абсолютни числа през 2005 г. бедни те са 1417,1 хиляди души, а през 2013 г. са 1578,3 хиляди души. Като процент от населението:

                                Както се вижда и в относителен и в абсолютен мащаб бедността расте, особено е обезпокоително това във възрастовата група 0 - 17г. 

      3)      Относителен дял на работещи бедни (за лица във възрастова група 18-64 г.) – и тук имаме обезпокоителни данни. Увеличава се броя на работещите бедни, като най-чувствително е увеличението при хората заети на непълно работно време.

      4)      Неравенство в доходите:

Имаме увеличение на коефициентът на Джини, т.е. увеличение на неравенството в доходите.

       5)      За да не е съвсем всичко черно, тук има и някои чувствителни подобрявания на показателите, но все още има какво да се направи. Има тенденция за намаляване на хората живеещи в материални лишения, но все още числото остава високо - 31,1% от населението.

В заключение искам да обобщя на база на тези показатели, че за разлика от мейнстрийм икономистите, които искат да ни внушат, че живеем по-добре, но нашето черногледство ни пречи да го видим, аз твърдя, че положението не се е подобрило колкото те твърдят, а напротив при някои показатели то се е влошило. Благата, разбирайте БВП, през тези години са се увеличили, но българското общество не е станало по-богато, предвид факта, че относителния дял на бедните се увеличава за същия период - т.е. някои от нас наистина са станали по-богати, но по-голяма част са останали и са се включили в „кервана на бедните“.

Не мисля, че може да има бедно общество, в което да има действаща демокрация, защита на личността и собствеността, както и свобода, защото бедността създава страх и омраза. Основен проблем пред нас сега е бедността и борбата с нея и е нужно да посочваме нещата с истинските им имена, а не с избирателно подбрани данни да внушаваме полуистини. Ще завърша с една мисъл на  Гьоте - „Няма по-безнадеждно поробени от тези, които грешно вярват, че са свободни“.

---

[1] https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5539453

[2] Дружества, специализирани в кредитиране, 2016 http://www.bnb.bg/Statistics/StOtherFinancialInstitutions/StLendingCorporations/index.htm

[3]http://www.nsi.bg/bg/content/8258/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0

[4]http://www.nsi.bg/bg/content/2539/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0